---

Берковица
Часовниковата кула в града.
Берковица
43.237, 23.124 (G) Координати: 43.237, 23.124 (G) (⇓) (карта - карта - карта - сат. снимка)
Общи данни
Население	14 299 (ГРАО, 2010-12-15)* 13 917 (НСИ)
Землище	80,655 kmІ
Надм. височина	405 m
Пощ. код	3500
Тел. код	0953
МПС код	М (М)
ЕКАТТЕ	03928
Администрация
Държава	България
Област	Монтана
Община    - кмет	Берковица Милчо Доцов

География

Берковица се намира в планински район или по-точно тя е разположена в подножието на северозападните дялове на Стара планина, близо до границата със Сърбия. Градът е отдалечен на 23 км от Мнтана и 80 км от София.

Градът е и най-близкият до връх Ком, на около 18 км по планински път от края на града. Асфалтирани пътищата до хижа Ком и близкия до нея ски-влек, работещ през зимния сезон.

Население

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след(1946-2011)

Берковица
година	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2005	2007	2011
население	6 876	9 227	11 562	16 167	16 420	16 146	15 459	14 460	14 189	18 503
Източници: Национален статистически институт.

История   Централният площад Античност

Първите сведения за историята на града датират от първото хилядолетие пр. н. е. По това време берковският край е обитаван от тракийското племе мизи, в средата на хилядолетието тук отсядат сродните трибали. В стратегическите височини около града траките изградили крепости. Те отглеждали пшеница и овце, обработвали желязо и добивали злато в поречията на реките Златица и Врещица. В началото на новата ера в областта се настанили римляните, които романизирали местното тракийско население и способствали за развитието на икономиката и културата. Археологически паметници от това време са разкритата римска вила край с. Калиманица, разкопките на Берковското кале, Лесковското градище и некропола край него, земленият бент под с. Котеновци,свързан с промиването на злато, каменната пластика, накитите, монетите, оръдията на труда и оръжията, битовата и строителната керамика, които се съхраняват в Историческия музей на града.

Средновековие

Берковският край преживява съдбата на Първата българска държва,на Византийското робство, на Второто българско царство и падането му под Турско робство.

Османско владичество

През османското владичество Берковица е седалище на каза (околия). Берковица като административен център може би се е развил през Второто българско царство. Регионът не остава настрана от въстанието на Константин и Фружин (1408-1413 г.), от Чипровското въстание (1688 г.) и от това през 1689 г. Тогава градът е освобождаван, а живеещите в него турци забягват в далечни краища. В молба до султана те молят да им се прати войска за постоянна охрана. Със султански ферман от 21.Х.1717 г. на гарнизон в Берковица са изпратени 1200 войници. Въпреки това планинците отново се вдигат на борба, когато австрийските войски достигат гр. Ниш, както през 1737 година.

През юни 1836 г., на Спасовден, избухва Бистрилишкото въстание, предвождано от Манчо Пунин от с Бистрица и известно като Манчовата буна или Манчовата размирица. Вдигат се на борба около 4 000 мъже от селищата в горните поречия на Огоста и Златица, т.е. селищата от днешните общини Чипровци,Гьорги дамяново и Берковица, както и от някои селища на общините Монтана и Вършец. Основните сили на въстаналите се стичат в Чипровския манастир, където очакват подкрепа от сръбския крал Милош, която така и не получават, дори обратно — Милош прави всичко възможно за потушаването му. След като турците докарват войска при с. Белимел и водят преговори с въстаниците. След като официалните власти дават гаранции за земята и данъците (които не изпълняват), Манчо Пунин разпуска въстаниците, а сам забягва в Сърбия, където е заточен от Милош в гр. Кюприя.

На следващата година, 1837, избухва Върбанпеновото въстание, предвождано от Върбан Пенов от с. Бели мел. Въстаниците са около 2 000 мъже от Чипровци и близките 16 селища. На 23 ноември, след като турските власти докарват войски от Ниш и Пирот започва боят в Чипровската клисура (Метириза — теснината), където бунтовниците са разбити. Върбан Пенов успява да избяга, но по-късно е предаден, заловен и обесен.

  Църквата Св.Св.Кирил и Методи на Клисурскиа манастир и снимки от него.

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

Десетилетието преди Освобождението 1867-1877 година се характеризира основно с културно развитие на града. На 13 октомври 1870 г. се открива девическо училище, построено е двукатното класно училище "Отец Паисий" и катедралният храм "Св. Николай Чудотворец" - 1871 г. Тогава е основано читалище "Бъдащност" (11 май 1872 г.). През 1874 г. се създава ученическо дружество. Това е периодът, когато берковчанинът Александър Дамянов (архимандрит Антим) изгражда Клисурския манастир.

В края на август 1872 г. в Берковица пристига Васил Левски, заедно с председателя на Врачанския революционен комитет Мито Анков. При събарянето на къща в берковската махала Плето е намерено писмо на Левски от 02 юли 1872 г., в което иска да му бъдат изпратени мустаки, брада, машина за фишеци и войнишките правила. Той дава указание при закупуването на пушки да се "изпитат" на всеки десет по една, за да не се окажат "фалшиви" (некачествени). Писмото е предадено в Народната библиотека "Кирил и Методий" - София.

Часовниковата кула

Подготовката на Априлското въстание, обхваща и Берковица, но при избухването на въстанието Северозападна България остава пасивна. Въпреки това на 31 май 1876 г. революционният комитет и др. сподвижници в Берковица — общо 24 души, са арестувани за участието им в подготовката на въстанието и 8 души, начело с хаджи Петър Хаджиилиев, са съдени и изпратени във Видинската крепост. На 8 юли 1876 г. в Чипровци пристигат четите на Панайот Хитов и други български войводи и Берковският край въстава. Главните боеве стават при Чипровския манастир. След като въстанието е потушено, пашаджик, командващ берковските турци, наредил инквизиции на населението от Чипровския край.

Период след освобождението

След Освобождението Берковският окръжен съд, председателстван от Иван Вазов издава присъда No. 5 от 14 януари 1880 г., с която осъжда задочно на смърт погромаджиите Ибрахим бег Пашаджик и Караман бег.

Освобождението на Берковица от турско робство започва на 3 ноември и трае до 04 декември 1877 г. Цял месец руските войски организират разузнавания и водят сражения с турците, докато най-после последните опразват града. Четвърти Харковски улански полк на полк. Ертел идва от север през Кутловица — с. Боровци и тържествено влиза в Берковица. След Освобождението градът остава околийски административен център, но се развива сравнително бавно. Берковица постепенно загубва своето стопанско значение. От околията се откъсват много селища. Редица занаяти замират. Населението се препитава от земеделие, кираджилък и грънчарство. За 70 години се построяват: гимназията, столарското училище и началното училище "Кирил и Методий", две банки и още няколко по-малки обществени сгради. През войните от града загиват 86 души.

През 1885 г. Берковската община приема първия устройствен правилник за публичните домове в общината — това е първият устройствен правилник за публичен дом, приет в новоосвободената България. За сравнение — Софияската община приема такъв правилник през 1893 г.

При избухването на Балканската воина, единадесет човека от Берковица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Поради бедността и мизерията в берковско в края на миналия век лесно намират почва социалистически и комунистически идеи. Основният им разпространител става Димитър Филипов. През 1914 г. под знамето на социалдемокрацията Гьорги Димитров и Камен Тошев са избрани за народни представители. В Берковица и 14 села от околията през 1919 г. са образувани комунистически общини (комуни). Берковската комуна, с кметове Манол Златков и Камен Тошев.

Най-трагичното събитие от берковската история от по-ново време е въстанието през 1923 г. В Берковска околия започва подготовка за въстание. Набелязват се плановете за завземането на властта в селата, за формиране на отряди, които да заминат за овладяване на околийския център Берковица. На 23 септември в много селища на околията властта преминава в ръцете на комунисти и земеделци. На 24 септември е завзет и гр. Берковица. От тук се изпращат отряди към Петроханския проход, под командването на Замфир Попов. Кървавата разправа с населението от онези години създават цял дял в българската литература, известна като "септемврийска".

През Втората световна война мнозина участват във въоръжената съпротива.

Истински растеж на града в икономическо и културно отношение се извърши през втората половина на ХХ век, когато са построени много заводи: дървообработващ, за абразивни инструменти, мрамор, пластмаси, метал и редица други предприятия. Градът бе благоустроен. Изграждат се нови училища, читалище, музей, художествена галерия, минерална баня, стадион, спортни площадки, почивни станции и туристически хижи.

През Втората световна война мнозина участват във въоръжената съпротива.

Истински растеж на града в икономическо и културно отношение се извърши през втората половина на ХХ век, когато са построени много заводи: дървообработващ, за абразивни инструменти, мрамор, пластмаси, метал и редица други предприятия. Градът бе благоустроен. Изграждат се нови училища, читалище, музей, художествена галерия, минерална баня, стадион, спортни площадки, почивни станции и туристически хижи.

Религии 

Източноправославно Христианство

Юдеизъм до- 1947 г. в Берковица има значителна еврейска общост, както и функционираща синагога.През 1947 г. евреите от Берковица емигрират в Израел и синагогата се затваря. Най-ценните реликви се преместват в Софийската централна синагога, като и до днес един от най-ценните екземпляри в музея там е от берковската синагога.

Културни и природни забележителности  Сградата на Етнографския музей - архитектурен паметник Църквата "Рождество на Пресвета Богородица" Къща-музей "Иван Вазов" Турска (римска) баня

• Връх Ком. Има много други природни забележителности — местността "Калето" - връх в самото сърце на града от който може да се види разположението на града, в древността- използван от траките за защита на града от нежелани нашествия. Местността "Синия вир"- намира се на около 5 км. извън града, много приятно място за отих сред природата, в близост има езерце в което в горещите летни дни човек може да се охлади и освежи. "Хайдушките водопади" също не са за изпускане, ако сте запален любител на планинарството... Също така недалеч от града — само на 16 км. се намира хижа "Ком". Ски пистата в близост до нея, може да предложи много забавления за любителите на зимните спортове. Върхът е част от Стоте национални туристически обекта, печатът се намира в новата хижа "Ком".

• Най-старата църква в града: Храм "Рождество на Пресвета Богородица".Църквата е съвременник на българското Възраждане средище на мъжко и девическо училище,духовен извор на берковчани. Тя е преизградена през 1843 г. Иконостасът е изработен от самоковски дърворезбар.Иконите изписва Димитър Зограф Те могат да се причислят към най-доброто създадено у нас през Възраждането.Камбанарията е изградена през 1897 г . Камбаните в нея са две, изработени през 1845 г. в град Будапеща и по-късно са подарени на църквата от дюлгерския еснаф.

• Църквата "Свети Николаи Чудотворец"изградена в 1871 година от майстор Георги Новаков Джонгар Иконостасът е дело на Димитър Фандъков, а иконите на Константин Ангелов и Данаил от град Щип.
• Турска (римска) баня. Архитектурно-строителен паметник на културата. Изградена е през 1665 г . върху част от основите на стените на римска къпалня. Строена е след завладяване на Берковския край от римляните.

Музеи Етнографски музей
Къща-музей на Иван Вазов - архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение. Строена е в началото на XIX в. През 1940 г . е обявена за народна старина, представяща българската възрожденска архитектурно-строителна традиция. Красивите резбовани тавани са дело на български майстори. През 1879- 1880 г . в нея е живял и творил народният поет Иван Вазив. Тук големият поет на България живее година и половина, тук черпи голям брой сюжети за своите произведения и обиква берковската природа. Служебните му задължения, свързани с ежедневните му контакти с хора, пътуванията до близките селища и честите излети сред природата са повод да напише стихотворенията „На Ком”, „Малини”, поемата „Грамада”, повестта „Митрофан и Дормидолски”.
Работното време на "Етнографски музей" и къща-музей "Иван Вазов" е: От понеделник до петък: с посетители от 8.00 до 12.00 - от 14.00 до 17.00 часа; събота и неделя: от 9.00 до 12.00 - от 14.00 до 17.00 часа. Градска художествена галерия "Отец Паисий".

Редовни събития

Официален празник на Берковица:  8 септември.

Редовни събития в града са "Лачени обувки" (фестивал на детската песен и изкувства) и BERKSTOCK (рок-фест с участието на много състави от страната и чужбина, който за съжаление тази година, а може би и за напред, не се проведе), също така фолклорният фестивал "Ашиклар пее и танцува". Празникът на Берковския балкан — в края на лятото, и след него празникът на "дивите малини", провеждани на хижа "Ком" в две последователни недели.

Побратимени градове

• Дзержинск, Русия
• Зайчар, Сърбия
• Цариброд, Сърбия