Запознах се с него на блогерската среща в Русе през миналата година,
и докато останалите пиехме кафе и какао, то той Стефко, си поръча айрян, двоен, и как разказваше за онези танцови години ...

Днес обаче сърцето му плаче,
а душата му е изпълнена с гняв!?


mrazekoff

http://mrazekoff.blog.bg/izkustvo/2011/02/04/syrceto-mi-plache-a-az-sym-besen.680006

          Случайността, чистата случайност ми предложи една голяма изненада.... В завода в който работех имаше танцов състав и там набираха нови участници.... Аз не проявих интерес към това , но един ден моите началници насила ме накараха да отида и да се включа в състава....

           Бях изненадан, уплашен и много, много срамежлив.... Танцьорите с репетиционни облекла, а аз с работни дрехи - мръсни и лошо изглеждащи застанах най-отзад, за да не потъна в земята от срам....
            Добре, че имаше и други такива като мен, за да не бъда сам в това положение......

            Репетицията мина, всички като мен закарани насила в залата заявиха, че се отказват от репетиции.....

            Всички!!!!! Без един - моя милост......

            На следващата репетиция – отново срам и неудачи, нищо не ми се отдаваше.... идваше ми да потъна в земята от срам.... Докато.....

            Докато до мене едно турско циганче направи движенията, които трябваше , а аз неможах..:(((

             Тогава се замислих и си казах: Как един човек, който няма нищо общо с българския фолклор може да направи нещо, което аз немога....? Стана ми много тъжно и болно...

             Взех се в ръце, в мен заработи упорството, – не инатът!!!! Започнах да се самообучавам, играех всичко, което ми беше показано преди това и започнах бавно да се развивам....

              След няколко месеца танцовия състав почти се разтури, а аз се преместих в един Представителен ансамбъл за народни персни и танци...... Последваха участия в концерти в Републикански Фестивал – заключителен етап, турне във Франция.....

               Прибрахме се, но аз исках да се развивам и отидох да уча в Школата за подготовка на ръковотители на художествени състави – клас български народни танци...в Пловдив...

               Откъснах се от обикновенната самодейност и продължих... Бях сред колеги от цяла България, а имаше и две колежки от САЩ – Катрин и Кристин....                    Беше приятно да се срещаш и общуваш със светила в танцовия фолклор на България.... За мене селянчето от Северна България това беше един сън....Прекрасни години бяха.....

               Случайността ме закара в един Държавен ансамбъл за народни песни и танци – Пазарджик.... Сбъдна се моята мечта един ден да стана професионалист.... Бях изминал пътя от омразата към българския фолклор до професионализма.... това беше едно малко чудо....!

                ......Продължава танцовата постановка „Гроздана“ - настроението е в апогея си, а моето сърце плаче, плаче от безпомощност, плаче от гняв, плаче за това, че се затрива един Български академичен институт, плаче за това, че безхаберието ни е обхванало отвсякъде...., плаче, че се затрива българското – това, което трябва да ни води през годините и да ни кара да се гордеем с нашият фолклор....

                  Какво идва след това ли? - Днес е „Тракия“, утре „Пирин“, след това и „Филип Кутев“, защото мазните книжки наречени пари са много по-важни от българската култура , по-важни са от българския дух:((((((

                  Ще се радваме на силиконки, качени върху масите да пеят с ориенталски глас и да се кълчат, а отдолу нискочели, дебеловрати чичковци с мазни от кебапчетата бради и бляскави погледи жадно да ги гледат и ехидно да се хилят......

                   Ще се радваме при Слави да гледаме силиконки и чалгари и да казваме – ето, това е българския фолклор.....

                   Сърцето ми плаче, танцът вече свърши – аплодисменти, а сълзите не спират, същите които са се проливали от умиление, когато чужденците се хвърляха с целувки да ни поздравяваха след нашите изпълнения в чужбина....