СПИ ДЯКОНЕ,
СПОКОЙНО СПИ,
НЕ ВИЖДАЙ ТОВА!

"ПИСМО ДО ЛЕВСКИ"
/ от Златина Великова /

Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти ... от там не виждаш
съдбата на достойния ни род.

Не виждаш майките, които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите с джобовете празни,
в ръцете с куфари, и здравец за късмет.

Децата ни са вече на изчезване.
Селата мъртви. Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи ...
Край просяка минава БееМВе.

На "пътя към Европа" се продават,
в ръцете с кукли малките моми.
Те детството си в сънища сънуват.
Стаена скръб в очите им гори.

Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Добре си там под тази черна пръст.
Завиждам ти за туй,че не дочака
мечтите си, разпънати на кръст.

СПИ ДЯКОНЕ, НЕ СЕ СЪБУЖДАЙ!

Безутешно ...

Прости ни , Апостоле ... прости ни .
И ако можеш ... събуди ни !

Апостолът за родината ни се пожертва
пребродил пътищата й без миг покой
и казвал че Единството ще ни потрябва
но не могъл да види отзива свой

Родината му днес е свободна
от малък силно за това мечтал
дал й сили и мъдрост народна
защото за истинска свобода дерзал

Родината му днес е пресъхнал извор
изоставен и затлачен с хорска мъст
отчасти някъде навява вятър
и припомня ни думите му на кръст

Родината му днес е запустяло огнище
в нея сега топлят се само старите князе
отчасти пак са правилегиите на борците
и избуяват като бурени над родното поле

Родината му днес е наслоена плесен
размесена с партийни идоли
отчасти те тръбят от есен
и купуват за напролет гласове

Родината му днес е слаба мисъл
в нея оцеляват само богатите борци
отчасти някой от министрите е техен
но това е само в задкулисното ложе

Апостолът за родината ни се пожертва
не забравяйте и се борете за това
За чиста и свята република мислете
и помнете неговата саможертва


“Аз, Васил Лъвский в Карлово роден от българска майка юнак аз роден, не щях да съм турский и никакъв роб, същото да гледам и на милият си род. В Сърбия ходих и по Влашко скитах; от нийде помощ за наша свобода. Станах и отидох в Стара планина с вярна дружина, с Панайот войвода, юнаци народни - техен аз байрактар...” пише в недовършения си поетичен опит за автобиография един рус, снажен и синеок българин с взор, вперен в бъднините на България и стигащ далеч зад границите на времето.

Но това, което е ненаписано за Левски и за което си спомняме на всеки 19 февруари, е може би най-великото: обичта - непреходна, истинска, безусловна. На всички българи. За него говорим сякаш за човек от нашето семейство. "Едвам проговорили, едвам казали "мама" децата на България научават за Левски", пише историкът Николай Генчев. "Левски е светиня! Той е подобие на християнските апостоли", четем и днес по интернет форумите. От песните за Левски най-популярна е "Обесването на Левски", по стихове на Христо Ботев, една от първите, записани на грамофонна плоча в България през 1906 г.
Да си спомним на 19-ти февруари не бесилото, смъртта и гроба, а това, с което Левски е част от нас днес - неделим от българския дух и от България: “Аз съм посветил себе си на Отечеството си да му служа до смърт и да работя по народната воля”, “Днешний век е век на свободата и равноправието на сичките народности”, “Ако спечеля, печеля за цял народ. Ако изгубя, губя само мене си.”Поклон !
Публикувано от Светлана Тодорова - kleopatrasv

Кой скот е направил това!?
Но тези идиотщини са голямо изключение. Никой не може да изхвърли Левски от сърцата на милиони българи!

и срамно...нямам думи...

СТРАШНО!!!

no me boli za Balgaria, mnogo me boli.
Razplaka me s tozi posting ti....

Много неща не трябва да вижда.

Зимата пее свойта зла песен ...

Добре сме. Но ще се оправим.

когато портретът на Апостола е закачен демонстративно в кабинетите на онези там...по-равните и те пред очите му правят такива неща за народа си, които...айде няма нужда да го коментирам, всеки го вижда и усеща най-вече на гърба си

Не сме достойно поколение тва е самата истина колко хора навремето са убити и не са създали семейство сега в мирно време пак.Циганите раждат по 10 деца ние 1 не отглеждаме

shining портрета па Апостола е закачен зад тях , защото нямат смелостта да го погледнат в очите